Култура и традиции

Разположението на кръстопът между изтока и запада, както и многовековната история са белязали културата и традициите в България. Народите живели по днешните български земи са траки, римляни, славяни, българи. Всички те оставят отпечатък върху културата и историята не само на страната, а и на цяла Европа. Известни в цял свят са откритите съкровища като: - съкровището от Варненския некропол -най-старото обработвано злато, откривано в целия свят- множеството тракийски гробници и светилища като тези в Казанлък, Свещари, Старосел, Александрово, Перперикон, Татул- многобройните, оценени в цял свят тракийски златни съкровища – Панагюрското, Вълчитрънското, Рогозенското и др. - останки от цели градски комплекси - Августа Траяна, Тримонциум, Никополис ад Иструм, Пауталия, Акре, Месемврия, Аполония, Сердика, Хераклия Синтика и много други.

Култура и традиции

Българските обичаи се коренят в далечното минало и са здраво преплетени с историята и християнската религия.

Нестинарството е много стар български обичай, който се е практикувал в няколко села в Странджа планина. Ритуалът в автентичния му вид се извършва в Деня на св. св. Константин и Елена - 21 май или на 3 юни (по стар стил). Привечер изпълняват специалния си танц върху жарава.

Кукерските игри са специални обредни ритуали, провеждани най-често по време на Нова година и Заговезни. Те се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски и костюми.

Ладуването е друг интересен обичай, който се извършва на Нова година, на Гергьовден, на Еньовден и на Лазарица. На него момите гадаят за кого ще се омъжат и се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, да им посочи какъв ще бъде той.

Лазаруването е ритуал, с който се свързва идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, 8 дни преди Великден. Датата на празника варира, но винаги е в събота, ден преди празника

Цветница. На този ден се берат върбови клонки, с които се украсяват входните врати на къщите на следващия ден.

Най-големите празници, почитани от българите, несъмнено са Коледа и Великден – това е времето, когато цялото семейство се събира, няколко поколения празнуват заедно, обединени от чувството за принадлежност към здравото българско семейство.

На особена почит са и празниците Сирни заговезни, Месни заговезни, Богородични заговезни, задушници и пости.

Розоберът и розоварството са едни от най-старите и традиционни занаяти на българите. В началото на месец юни в подбалканските градчета на Тракия, с главен център Казанлък се избира Царица на Розите, като с това се поставя край на едномесечните празници в чест на Розата и розовото масло.

Кукерските игри

В страната има няколко архитектурни резервата, които съхраняват неповторимата българска архитектура от епохата на Възраждането (XVIII – XIX век) – Копривщица, Трявна, Боженци, Жеравна, Банско, Мелник и др.

В някои от етнографските комплекси (Етъра, Златоград, Стария Добрич и др.) можете да се срещнете с българския бит и майсторството на занаятчиите, които продължават да творят своите изделия по стари технологии, наследени от техните деди.

Култура и традиции

Важна част от българската култура са и народната музика, народната песен и българските народни танци (хора). За изпълнението на българска народна музика се използват типични инструменти като гъдулка, тамбура, кавал, гайда, свирка, дудук, двоянка (двойна гайда), тъпан и тарамбука. В зависимост от ритъма и стъпките се различават няколко вида народни танци - хора и ръченици.

Музеите на България съхраняват съкровищници от битови, култови и военни експонати; статуи, надгробни стели и паметници, маски, мозайки и малки статуетки на древни божества и много други ценни експонати. В по-ново време българската култура се гордее със своите постижения в областта на литературата, изкуството, музиката и архитектурата. Доказателство за тях е богатият културен календар, който включва десетки международни и национални фестивали, събори, културни мероприятия, изложения и др.